18 abr 2013, 13:11  

Кучешка история

  Poesía
1.7K 1 23

  КУЧЕШКА  ИСТОРИЯ

 

Чипираха  му лявото  ухо.
Какво там пише - дяволът си знае.

Лишиха го от светлата любов.
Но тя - инат, в сърцето му витае.

Видя я. Чудна, ангелска персона!
Залюби страстно нежния ù профил.
Тя вози се във джип за двеста бона.

Той спи до боклукчийска стара кофа.

Контейнерите бяха му оазис.
Маркирал бе тук вярата в живота.
От тежка смрад душата бе опазил.
Делеше хляб, постеля с Идиота.

Със него се събуждаше. Научи
от него пак две рими, че и песен.
Тъй влюбеното неразумно куче
зачака свойта приказна принцеса.
 
И не, не закъсня, но го подмина.
Съдба ли? Просто маркова каишка.
Остана сам сред песове дузина.
Отрони стих и лаеща въздишка.

И тук е време сякаш да приключа
без ударни  поанта и поука.
Разказах ви за уличното куче,

скопената любов... И за боклука...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силна социална поезия за любовта, неравенствата и насилието!
  • Толкова са радвам, че попаднах на това стихотворение! Аплодирам те с възхищение! А току-що разбрах, че го коментирам за втори път. Аплаузите са за теб и от сърце! Невероятно силна творба!
  • Невероятна творба! Такава Поезия заслужава само и единствено поклон!
  • Чудесно като съдържание,перфектно като стих,Алина!А такъв аналог може да се види и в съдбите на хората...Хареса ми,мисълта ти се лее от началото до края,сякаш разказваш в проза,а е толкова премерен стих с толкова ритъм....!
  • Препрочетох пак...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...