Apr 18, 2013, 1:11 PM  

Кучешка история

  Poetry
1.7K 1 23

  КУЧЕШКА  ИСТОРИЯ

 

Чипираха  му лявото  ухо.
Какво там пише - дяволът си знае.

Лишиха го от светлата любов.
Но тя - инат, в сърцето му витае.

Видя я. Чудна, ангелска персона!
Залюби страстно нежния ù профил.
Тя вози се във джип за двеста бона.

Той спи до боклукчийска стара кофа.

Контейнерите бяха му оазис.
Маркирал бе тук вярата в живота.
От тежка смрад душата бе опазил.
Делеше хляб, постеля с Идиота.

Със него се събуждаше. Научи
от него пак две рими, че и песен.
Тъй влюбеното неразумно куче
зачака свойта приказна принцеса.
 
И не, не закъсня, но го подмина.
Съдба ли? Просто маркова каишка.
Остана сам сред песове дузина.
Отрони стих и лаеща въздишка.

И тук е време сякаш да приключа
без ударни  поанта и поука.
Разказах ви за уличното куче,

скопената любов... И за боклука...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силна социална поезия за любовта, неравенствата и насилието!
  • Толкова са радвам, че попаднах на това стихотворение! Аплодирам те с възхищение! А току-що разбрах, че го коментирам за втори път. Аплаузите са за теб и от сърце! Невероятно силна творба!
  • Невероятна творба! Такава Поезия заслужава само и единствено поклон!
  • Чудесно като съдържание,перфектно като стих,Алина!А такъв аналог може да се види и в съдбите на хората...Хареса ми,мисълта ти се лее от началото до края,сякаш разказваш в проза,а е толкова премерен стих с толкова ритъм....!
  • Препрочетох пак...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....