18.04.2013 г., 13:11  

Кучешка история

1.6K 1 23

  КУЧЕШКА  ИСТОРИЯ

 

Чипираха  му лявото  ухо.
Какво там пише - дяволът си знае.

Лишиха го от светлата любов.
Но тя - инат, в сърцето му витае.

Видя я. Чудна, ангелска персона!
Залюби страстно нежния ù профил.
Тя вози се във джип за двеста бона.

Той спи до боклукчийска стара кофа.

Контейнерите бяха му оазис.
Маркирал бе тук вярата в живота.
От тежка смрад душата бе опазил.
Делеше хляб, постеля с Идиота.

Със него се събуждаше. Научи
от него пак две рими, че и песен.
Тъй влюбеното неразумно куче
зачака свойта приказна принцеса.
 
И не, не закъсня, но го подмина.
Съдба ли? Просто маркова каишка.
Остана сам сред песове дузина.
Отрони стих и лаеща въздишка.

И тук е време сякаш да приключа
без ударни  поанта и поука.
Разказах ви за уличното куче,

скопената любов... И за боклука...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силна социална поезия за любовта, неравенствата и насилието!
  • Толкова са радвам, че попаднах на това стихотворение! Аплодирам те с възхищение! А току-що разбрах, че го коментирам за втори път. Аплаузите са за теб и от сърце! Невероятно силна творба!
  • Невероятна творба! Такава Поезия заслужава само и единствено поклон!
  • Чудесно като съдържание,перфектно като стих,Алина!А такъв аналог може да се види и в съдбите на хората...Хареса ми,мисълта ти се лее от началото до края,сякаш разказваш в проза,а е толкова премерен стих с толкова ритъм....!
  • Препрочетох пак...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...