20 ene 2018, 21:19

Кукер

  Poesía » Civil
682 1 3

КУКЕР

 

Грозен, рогат и зъбат, 
но душата му бяла... и пее... 
Чанове, хлопци огласят света,
душата на кукера пее...  

 

И тропат с тояги от здраво дърво 
и се лее от челата умора, 
в тишината на тежкия, мокрия сняг,
душата на кукера пее... 

 

И гони със звънци магия и жлъч, 
и чисти душите ни, черните, 
с тропот на вяра, измива света, 
душата му, бялата, пее...

 

Диана Димитрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...