20.01.2018 г., 21:19

Кукер

681 1 3

КУКЕР

 

Грозен, рогат и зъбат, 
но душата му бяла... и пее... 
Чанове, хлопци огласят света,
душата на кукера пее...  

 

И тропат с тояги от здраво дърво 
и се лее от челата умора, 
в тишината на тежкия, мокрия сняг,
душата на кукера пее... 

 

И гони със звънци магия и жлъч, 
и чисти душите ни, черните, 
с тропот на вяра, измива света, 
душата му, бялата, пее...

 

Диана Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...