КУКЕР
Грозен, рогат и зъбат,
но душата му бяла... и пее...
Чанове, хлопци огласят света,
душата на кукера пее...
И тропат с тояги от здраво дърво
и се лее от челата умора,
в тишината на тежкия, мокрия сняг,
душата на кукера пее...
И гони със звънци магия и жлъч,
и чисти душите ни, черните,
с тропот на вяра, измива света,
душата му, бялата, пее...
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Всички права запазени