Jan 20, 2018, 9:19 PM

Кукер

  Poetry » Civic
684 1 3

КУКЕР

 

Грозен, рогат и зъбат, 
но душата му бяла... и пее... 
Чанове, хлопци огласят света,
душата на кукера пее...  

 

И тропат с тояги от здраво дърво 
и се лее от челата умора, 
в тишината на тежкия, мокрия сняг,
душата на кукера пее... 

 

И гони със звънци магия и жлъч, 
и чисти душите ни, черните, 
с тропот на вяра, измива света, 
душата му, бялата, пее...

 

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...