Jan 20, 2018, 9:19 PM

Кукер

  Poetry » Civic
683 1 3

КУКЕР

 

Грозен, рогат и зъбат, 
но душата му бяла... и пее... 
Чанове, хлопци огласят света,
душата на кукера пее...  

 

И тропат с тояги от здраво дърво 
и се лее от челата умора, 
в тишината на тежкия, мокрия сняг,
душата на кукера пее... 

 

И гони със звънци магия и жлъч, 
и чисти душите ни, черните, 
с тропот на вяра, измива света, 
душата му, бялата, пее...

 

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...