BlueDust (V) BlueDust (V)
72
9 jun 2007, 7:15

Кукла

  Poesía
817 0 2
               Заспиваш, положила глава върху моите гърди,
       моето облекчение - най-накрая две сродни души.
                  Целувам меките сладникави устни - 
              как искам огънят в теб да загори,
                                            а ръцете ти студени,
                                                                                       хладни,
                                      досущ бездушни 
                                                           като красивите ти прозрачни очи.
                Това са същите твои очи, които винаги съм търсел
                                                но това не може да си ти,
                                      и  ще продължава да боли......
                Аз съм творец,
                                мога да моделирам!
                         Аз съм човек,
                                           искам да ме обичаш!
     Ти си друга и различна
                                                търсиш
                                                                    си                 
                                                                                 Душа !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© V Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0