BlueDust (V) BlueDust (V)
72
Jun 9, 2007, 7:15 AM

Кукла

  Poetry
811 0 2
               Заспиваш, положила глава върху моите гърди,
       моето облекчение - най-накрая две сродни души.
                  Целувам меките сладникави устни - 
              как искам огънят в теб да загори,
                                            а ръцете ти студени,
                                                                                       хладни,
                                      досущ бездушни 
                                                           като красивите ти прозрачни очи.
                Това са същите твои очи, които винаги съм търсел
                                                но това не може да си ти,
                                      и  ще продължава да боли......
                Аз съм творец,
                                мога да моделирам!
                         Аз съм човек,
                                           искам да ме обичаш!
     Ти си друга и различна
                                                търсиш
                                                                    си                 
                                                                                 Душа !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0