BlueDust (V) BlueDust (V)
72
9.06.2007 г., 7:15

Кукла

815 0 2
               Заспиваш, положила глава върху моите гърди,
       моето облекчение - най-накрая две сродни души.
                  Целувам меките сладникави устни - 
              как искам огънят в теб да загори,
                                            а ръцете ти студени,
                                                                                       хладни,
                                      досущ бездушни 
                                                           като красивите ти прозрачни очи.
                Това са същите твои очи, които винаги съм търсел
                                                но това не може да си ти,
                                      и  ще продължава да боли......
                Аз съм творец,
                                мога да моделирам!
                         Аз съм човек,
                                           искам да ме обичаш!
     Ти си друга и различна
                                                търсиш
                                                                    си                 
                                                                                 Душа !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0