Кукла
Пред мен стои и се усмихва
едно безчуствено сърце,
с очи красиви ме поглежда,
протяга двете си ръце.
Аз вземам я и я прегръщам,
редя й тихичко слова,
но тя стои една и съща,
не чува моята мълва.
Безлична, тиха, равнодушна
във мен е вперила очи,
но кукла е, тя е бездушна,
не ме разбира и мълчи.
И нежно, бавно я оставям
и пак споделям с нея аз,
на отглас честен се надявам,
но тя остава пак без глас.
едно безчуствено сърце,
с очи красиви ме поглежда,
протяга двете си ръце.
Аз вземам я и я прегръщам,
редя й тихичко слова,
но тя стои една и съща,
не чува моята мълва.
Безлична, тиха, равнодушна
във мен е вперила очи,
но кукла е, тя е бездушна,
не ме разбира и мълчи.
И нежно, бавно я оставям
и пак споделям с нея аз,
на отглас честен се надявам,
но тя остава пак без глас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados
