cvete21 (Цветелина Янкова)
46 911
13.08.2007 г., 10:25 ч.

Кукла 

  Поезия
631 0 4
Пред мен стои и се усмихва
едно безчуствено сърце,
с очи красиви ме поглежда,
протяга двете си ръце.

Аз вземам я и я прегръщам,
редя й тихичко слова,
но тя стои една и съща,
не чува моята мълва.

Безлична, тиха, равнодушна
във мен е вперила очи,
но кукла е, тя е бездушна,
не ме разбира и мълчи.

И нежно, бавно я оставям
и пак споделям с нея аз,
на отглас честен се надявам,
но тя остава пак без глас.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??