Кукла

Aug 13, 2007, 10:25 AM

Poetry

731 0 4

Пред мен стои и се усмихва
едно безчуствено сърце,
с очи красиви ме поглежда,
протяга двете си ръце.
Аз вземам я и я прегръщам,
редя й тихичко слова,
но тя стои една и съща,
не чува моята мълва.
Безлична, тиха, равнодушна
във мен е вперила очи,
но кукла е, тя е бездушна,
не ме разбира и мълчи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кукла

Want to read more?

Random works