Aug 13, 2007, 10:25 AM

Кукла 

  Poetry
618 0 4
Пред мен стои и се усмихва
едно безчуствено сърце,
с очи красиви ме поглежда,
протяга двете си ръце.

Аз вземам я и я прегръщам,
редя й тихичко слова,
но тя стои една и съща,
не чува моята мълва.

Безлична, тиха, равнодушна
във мен е вперила очи,
но кукла е, тя е бездушна,
не ме разбира и мълчи.

И нежно, бавно я оставям
и пак споделям с нея аз,
на отглас честен се надявам,
но тя остава пак без глас.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??