23 jul 2011, 7:37

Кукла

Poesía » De amor

1.5K 0 2

Мислиш си, че аз съм кукла
и можеш да ме разиграваш?
Да казвам как нощем в любов съм ти се вричала,
а ти постоянно да ме нараняваш?

Мислиш си, че можеш да ме управляваш,
сякаш съм кукла на конци?
За всички твои грешки да ме обвиняваш
и за твойте лоши навици?

Мислиш си, че с мен можеш да си играеш
и с парите си да ме купуваш?
Но ти все още не знаеш,
че от мене скоро сам ще бягаш.

Ще видиш как аз ще те нараня
така, че вечно да боли.
В сърцето ти белег ще оставя,
както никоя друга преди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0