Jul 23, 2011, 7:37 AM

Кукла

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Мислиш си, че аз съм кукла
и можеш да ме разиграваш?
Да казвам как нощем в любов съм ти се вричала,
а ти постоянно да ме нараняваш?


Мислиш си, че можеш да ме управляваш,
сякаш съм кукла на конци?
За всички твои грешки да ме обвиняваш
и за твойте лоши навици?


Мислиш си, че с мен можеш да си играеш
и с парите си да ме купуваш?
Но ти все още не знаеш,
че от мене скоро сам ще бягаш.


Ще видиш как аз ще те нараня
така, че вечно да боли.
В сърцето ти белег ще оставя,
както никоя друга преди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...