Кукла
Мислиш си, че аз съм кукла
и можеш да ме разиграваш?
Да казвам как нощем в любов съм ти се вричала,
а ти постоянно да ме нараняваш?
Мислиш си, че можеш да ме управляваш,
сякаш съм кукла на конци?
За всички твои грешки да ме обвиняваш
и за твойте лоши навици?
Мислиш си, че с мен можеш да си играеш
и с парите си да ме купуваш?
Но ти все още не знаеш,
че от мене скоро сам ще бягаш.
Ще видиш как аз ще те нараня
така, че вечно да боли.
В сърцето ти белег ще оставя,
както никоя друга преди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Петкова Всички права запазени
