11 sept 2014, 12:43

Кукла на верига

  Poesía
803 0 7

В гърлото на мрака,

утрото пристъпва като зомби вяло.

Фотографска плака -

светлото е тъмно, черното е бяло.

Вятър вълчи вие,

из камини свири фуги и токати.

Малък Сечко. Зима.

Дъжд в прозорците потропва пицикато.

Люлката на двора

е самотна точно колкото сираче -

мокра е до корен,

и геройски се преструва, че не плаче.

Липсват двете птици

на комина тухлен. Зее празно място.

Само сноп от жици,

и антената на дървен прът отдясно.

Сигурно са мъртви.

(Как се оживява в тази гладна зима?)

И дъждът прехвърля

мокър крак на мястото им на комина...

Покривът е тъжен.

Ревматично пукат старите му цигли.

Люшка се в окръжност,

на тавана сутрин, кукла на верига.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря!
  • Звучи като предупреждение за това, което ни чака...
    Замисли ме.
  • Сюрреализъм в пълния му блясък! Искрени поздрави за тази картина, нарисувана с думи!
  • "В гърлото на мрака,
    Утрото пристъпя като зомби вяло.
    Фотографска плака -
    светлото е тъмно, черното е бяло..."

    Още в началото те хваща за гърлото.Нима има по-добро сравнение с нашата действителност? И като прибавиш гладната зима...
    На мене ми допадна - харесвам го! Поздрав!
  • Тъжно..., дори зловещо...
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...