В гърлото на мрака,
утрото пристъпва като зомби вяло.
Фотографска плака -
светлото е тъмно, черното е бяло.
Вятър вълчи вие,
из камини свири фуги и токати.
Малък Сечко. Зима.
Дъжд в прозорците потропва пицикато.
Люлката на двора
е самотна точно колкото сираче -
мокра е до корен,
и геройски се преструва, че не плаче. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up