Sep 11, 2014, 12:43 PM

Кукла на верига

  Poetry
798 0 7

В гърлото на мрака,

утрото пристъпва като зомби вяло.

Фотографска плака -

светлото е тъмно, черното е бяло.

Вятър вълчи вие,

из камини свири фуги и токати.

Малък Сечко. Зима.

Дъжд в прозорците потропва пицикато.

Люлката на двора

е самотна точно колкото сираче -

мокра е до корен,

и геройски се преструва, че не плаче.

Липсват двете птици

на комина тухлен. Зее празно място.

Само сноп от жици,

и антената на дървен прът отдясно.

Сигурно са мъртви.

(Как се оживява в тази гладна зима?)

И дъждът прехвърля

мокър крак на мястото им на комина...

Покривът е тъжен.

Ревматично пукат старите му цигли.

Люшка се в окръжност,

на тавана сутрин, кукла на верига.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря!
  • Звучи като предупреждение за това, което ни чака...
    Замисли ме.
  • Сюрреализъм в пълния му блясък! Искрени поздрави за тази картина, нарисувана с думи!
  • "В гърлото на мрака,
    Утрото пристъпя като зомби вяло.
    Фотографска плака -
    светлото е тъмно, черното е бяло..."

    Още в началото те хваща за гърлото.Нима има по-добро сравнение с нашата действителност? И като прибавиш гладната зима...
    На мене ми допадна - харесвам го! Поздрав!
  • Тъжно..., дори зловещо...
    Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...