Кум на самотата
Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор,
а на душата - катинар.
В сърцето зейна ми отвор.
Леглото ми - оголен нар.
Сега къде да тръгна сам
и кой е близкият ми храм?
Или пък - натежал от срам,
да се смалявам грам след грам.
В душата си ще търся път
и ще си лея там куршум.
А аз самият - в кръв и плът,
на самотата ставам кум.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
