Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор,
а на душата - катинар.
В сърцето зейна ми отвор.
Леглото ми - оголен нар.
Сега къде да тръгна сам
и кой е близкият ми храм?
Или пък - натежал от срам,
да се смалявам грам след грам.
В душата си ще търся път
и ще си лея там куршум.
А аз самият - в кръв и плът,
на самотата ставам кум.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
