Кум на самотата

Mar 4, 2014, 9:23 PM

Poetry » Love

551 0 5

Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор,
а на душата - катинар.
В сърцето зейна ми отвор.
Леглото ми - оголен нар.
Сега къде да тръгна сам
и кой е близкият ми храм?
Или пък - натежал от срам,
да се смалявам грам след грам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кум на самотата

Want to read more?

Random works