Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор,
а на душата - катинар.
В сърцето зейна ми отвор.
Леглото ми - оголен нар.
Сега къде да тръгна сам
и кой е близкият ми храм?
Или пък - натежал от срам,
да се смалявам грам след грам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация