4 мар. 2014 г., 21:23
Кум на самотата
Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор,
а на душата - катинар.
В сърцето зейна ми отвор.
Леглото ми - оголен нар.
Сега къде да тръгна сам
и кой е близкият ми храм?
Или пък - натежал от срам,
да се смалявам грам след грам.
В душата си ще търся път
и ще си лея там куршум.
А аз самият - в кръв и плът,
на самотата ставам кум.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е хубаво и тъжно.Не вкарвай сърцето в затвор много е тежко така.Пусни го като волна птица в простора да лети.
-
Благодаря, Приятели за коментара и оценките!
Желая Ве хубав ден!!! -
"В душата си ще търся път
и ще си лея там куршум."
Най-верният път е в душата!Поздрави, Никола! -
Тъжен избор!
-
Тъжно, Никола.
Пътят е в Душата!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
