3 mar 2011, 12:49

Куплети 

  Poesía » Otra
1324 0 30

Когато нощта си нахлузи черната маска,

аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,

ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,

с която да плакна душата си.

 

А когато зората от Изтока неумолимо

плисне бялото слънце върху небесния свод,

ще напиша куплет, ще си вържа метличка от рими,

с която замитам следите от своя живот.

 

А когато светло и тъмно се слеят, живо и мъртво,

и унесът свърши, краткият унес, че съм при хората, аз

ще напиша куплет и ще легна във него край пътя.

А ти ще си мислиш: това е някакъв храст.   

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей пак, Храстче разцъфтяло
  • Голям храст си!!!* Гоооляяяям!*
  • Какво ли не правиш с думите...
  • Храст, но разцъфнал поетично!!!
    Поздрави!
  • Потънах в куплетите ти ...
  • Красиво и чувствено! Поздрав!
  • Ти си мислиш, че замиташ следите...
    но метличката всъщност ги задълбочава, Райсън!
    Отпечатъците ти остават...Браво!
  • През пукнатото на света около нас
    връхлита болка и крещи разочаровано
    несигурната вяра в добротата.
    Кръвта забавя своя ход отровена...
    Ала пълзи по навик, на инат
    докато цяла е черупката ни вътрешна.
    Пропука ли се тя- във тишина
    (или във храст)душата се превръща...

    Важното е да има куплети, Райсън...

  • Ех, приятелю, пак сътвори красота!
    Чест и почитания!
  • Пиши куплет и чашата -до дъно!
  • Той е някак над нещата.
    Свят мост между двата свята!
    И каквото и да стане:
    вярвам,там ще си остане!
    (Ако се позна,си ти.
    Ако ли пък не - прости!)
  • Великият Калдерон е рекъл: "Животът е Сън.
    Дори и сънищата ни са... Сън".
    Не мога да добавя нищо за коментар.
    Поздравления, Маестро Райсън!
  • !!!
  • Какъв ти храст - кипарис ще да е - или нещо, дето е по-трайно от вечността

    Поздрав, Райчо
  • Уникален си. Впрочем ти си го знаеш, братко. И аз по теб край храстите. Ив
  • Хубаво е!С поздрави, Райсън!
  • ще ми се да съм храстче,
    поникнало там край пътя...до твоето...
    сърдечно, Райсън...стопляш сърцето и душата..
  • Но когато под храстчето спра да почина,
    а пък то зашуми, занарежда куплет,
    ще запазят ли в тайна бъбривите рими,
    че не храстче, а сянка ми пази Поет?

    Привет Райсън!
  • Ех, какви поетични храсти има! Усмихна ме! Поздрави!
  • Райсън, толкова е хубаво, когато чета твоите стихотворения! Тъжно. Весело. Красиво. Думички, Райс, думички, с които се опитвам да ти кажа колко обичам поезията ти. Ако има нещо,което обичам повече от това да чета поезията ти, това е да я слушам, рецитирана от теб.
  • Няма да е храст, нещо много високо ще е, а в него ще пее птиче...
  • Благодаря ви, приятели!
    Поздрав и от мен!
  • Поздрав!!!
  • Поздрав и от мен! Хубав стих!
  • Поздравления! Звучи като музика!
  • Като пречистване е!
    Прегръщам те, приятелю!
    Честит празник!
  • Харесвам такива храсти!
    Поздрав от Изтока!
  • Хубаво - "метличка от рими" - с която ни оставяш без думи!
    Честит празник, Райсън!
  • До болка!
    Почитания, Райсън!
    Трепна ми в ляво!!!
Propuestas
: ??:??