Куплети
Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо
плисне бялото слънце върху небесния свод,
ще напиша куплет, ще си вържа метличка от рими,
с която замитам следите от своя живот.
А когато светло и тъмно се слеят, живо и мъртво,
и унесът свърши, краткият унес, че съм при хората, аз
ще напиша куплет и ще легна във него край пътя.
А ти ще си мислиш: това е някакъв храст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
