3 мар. 2011 г., 12:49
Куплети
Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо
плисне бялото слънце върху небесния свод,
ще напиша куплет, ще си вържа метличка от рими,
с която замитам следите от своя живот.
А когато светло и тъмно се слеят, живо и мъртво,
и унесът свърши, краткият унес, че съм при хората, аз
ще напиша куплет и ще легна във него край пътя.
А ти ще си мислиш: това е някакъв храст.
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо
плисне бялото слънце върху небесния свод,
ще напиша куплет, ще си вържа метличка от рими,
с която замитам следите от своя живот.
А когато светло и тъмно се слеят, живо и мъртво,
и унесът свърши, краткият унес, че съм при хората, аз
ще напиша куплет и ще легна във него край пътя.
А ти ще си мислиш: това е някакъв храст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Райчо Русев Все права защищены
Предложения
-
-
В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
-
Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
