6 oct 2010, 9:26

Куриер за стихове

  Poesía » Otra
956 0 0

КУРИЕР  ЗА  СТИХОВЕ

 

 

 

Може би се опитваме в нощите

да стопяваме мрака,

да изтръскваме с дрехите лошото,

без да знаем какво ни очаква.

 

И понеже  сме родени  в матрицата,

се въртим в  безкрайни копнежи,

често вперили погледи в птиците

и в техните крехки летежи.

 

А повдигането ни на пръсти

в много случай е скок,

както виното бавно става по-гъсто

от първоначалния гроздов сок.

 

Затова го очакваме с нетърпение

и бродираме с думи души,

след сърдечни атаки и отстъпления

утешени и търсещи  кой да ни утеши.

 

Виж циферблатите се умълчават

и някак си  приказно – тихо е.

Времето е за позвъняване -

от среднощния куриер за стихове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....