6 oct 2010, 9:26

Куриер за стихове

  Poesía » Otra
958 0 0

КУРИЕР  ЗА  СТИХОВЕ

 

 

 

Може би се опитваме в нощите

да стопяваме мрака,

да изтръскваме с дрехите лошото,

без да знаем какво ни очаква.

 

И понеже  сме родени  в матрицата,

се въртим в  безкрайни копнежи,

често вперили погледи в птиците

и в техните крехки летежи.

 

А повдигането ни на пръсти

в много случай е скок,

както виното бавно става по-гъсто

от първоначалния гроздов сок.

 

Затова го очакваме с нетърпение

и бродираме с думи души,

след сърдечни атаки и отстъпления

утешени и търсещи  кой да ни утеши.

 

Виж циферблатите се умълчават

и някак си  приказно – тихо е.

Времето е за позвъняване -

от среднощния куриер за стихове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...