КУРИЕР  ЗА  СТИХОВЕ

Може би се опитваме в нощите

да стопяваме мрака,

да изтръскваме с дрехите лошото,

без да знаем какво ни очаква.

И понеже  сме родени  в матрицата,

се въртим в  безкрайни копнежи,

често вперили погледи в птиците

и в техните крехки летежи.

А повдигането ни на пръсти

в много случай е скок,

както виното бавно става по-гъсто

от първоначалния гроздов сок.

Затова го очакваме с нетърпение

и бродираме с думи души,

след сърдечни атаки и отстъпления

утешени и търсещи  кой да ни утеши.

Виж циферблатите се умълчават

и някак си  приказно – тихо е.

Времето е за позвъняване -

от среднощния куриер за стихове.