Oct 6, 2010, 9:26 AM

Куриер за стихове

  Poetry » Other
947 0 0

КУРИЕР  ЗА  СТИХОВЕ

 

 

 

Може би се опитваме в нощите

да стопяваме мрака,

да изтръскваме с дрехите лошото,

без да знаем какво ни очаква.

 

И понеже  сме родени  в матрицата,

се въртим в  безкрайни копнежи,

често вперили погледи в птиците

и в техните крехки летежи.

 

А повдигането ни на пръсти

в много случай е скок,

както виното бавно става по-гъсто

от първоначалния гроздов сок.

 

Затова го очакваме с нетърпение

и бродираме с думи души,

след сърдечни атаки и отстъпления

утешени и търсещи  кой да ни утеши.

 

Виж циферблатите се умълчават

и някак си  приказно – тихо е.

Времето е за позвъняване -

от среднощния куриер за стихове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....