10 sept 2007, 22:54

Куршум

  Poesía
1.5K 0 12
Куршум
*специално на Смиф, затова, че ме вдъхнови

Надеждата е най-тежкият куршум.
Тя ражда ръцете на кръстове.
И четри-посочно се лута, а
после хвърчи обратно към теб.
Надеждата е последната капка
в очите на татко ти.
Преди да побегне към млечните облаци.
И да те остави. Да гледаш. Да дишаш.
Озъбил уста. Без сетива.
Тогава надеждата е куршумът,
който трябва да целуне слепоочието ти.
За да... продължиш да живееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ако целуне слепоочието ти, ти си негова :D
  • Поздрав!
  • Поздрав!
  • С обич,Маги!
  • Кардинално, смело като идея и чудесно като изпълнение стихотворение.На 22 лесно се почва от друго начало, но на 55 ако ме попиташ искам да си го изживея същото със същите хора, нищо не бих променила,само да можеше да започне отнаначало....Много обичам такива стихове , които ме карат да се размислям. С обич, Милена.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....