Надеждата е най-тежкият куршум. Тя ражда ръцете на кръстове. И четри-посочно се лута, а после хвърчи обратно към теб. Надеждата е последната капка в очите на татко ти. Преди да побегне към млечните облаци. И да те остави. Да гледаш. Да дишаш. Озъбил уста. Без сетива. Тогава надеждата е куршумът, който трябва да целуне слепоочието ти. За да... продължиш да живееш.
Кардинално, смело като идея и чудесно като изпълнение стихотворение.На 22 лесно се почва от друго начало, но на 55 ако ме попиташ искам да си го изживея същото със същите хора, нищо не бих променила,само да можеше да започне отнаначало....Много обичам такива стихове , които ме карат да се размислям. С обич, Милена.
Мисля,че добре ме разбираш за човек,който не ме познава оф-лайн ,а само из пространството..много благодаря за куража и искам да ти споделя,че аз също така се възхищавам на човека Смиф,защото само чистият усет за красота, може да роди поезия, като твоята.
Ах ти-и...
Това, което разбрах за теб, е че се бориш. Мисля, че твоята надежда е спечелена с борба, с надмогване на тежка болка.
Възхищавам се на такива хора!
Нали разбираш, че това не е комплимент? Казвам каквото мисля.
За справка, погледни моето "Надеждата чака" и ще видиш разликата.
С каквото и да се бориш, стискам ти палци!
ААа..не мисля за самоубийство..явно не си ме разбрала,Незабравима.
Куршумът за мен е този катарзисен момент,след който си събрал сили за ново начало.А пък надеждата понякога е много по-болезнена от физическо нараняване.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.