10 сент. 2007 г., 22:54

Куршум

1.5K 0 12
Куршум
*специално на Смиф, затова, че ме вдъхнови

Надеждата е най-тежкият куршум.
Тя ражда ръцете на кръстове.
И четри-посочно се лута, а
после хвърчи обратно към теб.
Надеждата е последната капка
в очите на татко ти.
Преди да побегне към млечните облаци.
И да те остави. Да гледаш. Да дишаш.
Озъбил уста. Без сетива.
Тогава надеждата е куршумът,
който трябва да целуне слепоочието ти.
За да... продължиш да живееш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ако целуне слепоочието ти, ти си негова :D
  • Поздрав!
  • Поздрав!
  • С обич,Маги!
  • Кардинално, смело като идея и чудесно като изпълнение стихотворение.На 22 лесно се почва от друго начало, но на 55 ако ме попиташ искам да си го изживея същото със същите хора, нищо не бих променила,само да можеше да започне отнаначало....Много обичам такива стихове , които ме карат да се размислям. С обич, Милена.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...