Sep 10, 2007, 10:54 PM

Куршум

  Poetry
1.5K 0 12
Куршум
*специално на Смиф, затова, че ме вдъхнови

Надеждата е най-тежкият куршум.
Тя ражда ръцете на кръстове.
И четри-посочно се лута, а
после хвърчи обратно към теб.
Надеждата е последната капка
в очите на татко ти.
Преди да побегне към млечните облаци.
И да те остави. Да гледаш. Да дишаш.
Озъбил уста. Без сетива.
Тогава надеждата е куршумът,
който трябва да целуне слепоочието ти.
За да... продължиш да живееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако целуне слепоочието ти, ти си негова :D
  • Поздрав!
  • Поздрав!
  • С обич,Маги!
  • Кардинално, смело като идея и чудесно като изпълнение стихотворение.На 22 лесно се почва от друго начало, но на 55 ако ме попиташ искам да си го изживея същото със същите хора, нищо не бих променила,само да можеше да започне отнаначало....Много обичам такива стихове , които ме карат да се размислям. С обич, Милена.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...