Sep 10, 2007, 10:54 PM

Куршум

  Poetry
1.5K 0 12
Куршум
*специално на Смиф, затова, че ме вдъхнови

Надеждата е най-тежкият куршум.
Тя ражда ръцете на кръстове.
И четри-посочно се лута, а
после хвърчи обратно към теб.
Надеждата е последната капка
в очите на татко ти.
Преди да побегне към млечните облаци.
И да те остави. Да гледаш. Да дишаш.
Озъбил уста. Без сетива.
Тогава надеждата е куршумът,
който трябва да целуне слепоочието ти.
За да... продължиш да живееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако целуне слепоочието ти, ти си негова :D
  • Поздрав!
  • Поздрав!
  • С обич,Маги!
  • Кардинално, смело като идея и чудесно като изпълнение стихотворение.На 22 лесно се почва от друго начало, но на 55 ако ме попиташ искам да си го изживея същото със същите хора, нищо не бих променила,само да можеше да започне отнаначало....Много обичам такива стихове , които ме карат да се размислям. С обич, Милена.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...