11 mar 2011, 15:46

Кутията на Пандора

  Poesía
955 0 0

Прогарят с мъничкитe ръжени
симетрични рани във душата.
Това са само спомени измъчени,
пулсиращи болезнено в главата.

Късат, блъскат и всичко раздират.
Остатъци от някога човек щастлив.
Но през грозните белези прозират
на сърцето желание, порив красив.

Изтръпва, умира, отказва, не спира.
Проплаква с усмивка за новия ден.
От лошото всичко най-лошо отбира.
И сервира го с панделка, мило, на мен.

Отварям, поглеждам и тежко въздишам.
Нещо истинско кротко на дъното спи.
Наранява ме. Гледам го, без да обиждам.
Ала крясъкът бурно в кръвта ми кипи.

Пулсира, събужда се и отваря очи,
вперени в мен - продънена яма.
И не спира, прогаря, боли ме дори.
А мислех, че чувства отдавна там няма.

Обмислям, забравям, капака затварям.
Прибирам кутията в шкафа античен.
В моменти на слабост пак я отварям.
Накрая се връщам в живота апатичен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...