11 мар. 2011 г., 15:46

Кутията на Пандора

960 0 0

Прогарят с мъничкитe ръжени
симетрични рани във душата.
Това са само спомени измъчени,
пулсиращи болезнено в главата.

Късат, блъскат и всичко раздират.
Остатъци от някога човек щастлив.
Но през грозните белези прозират
на сърцето желание, порив красив.

Изтръпва, умира, отказва, не спира.
Проплаква с усмивка за новия ден.
От лошото всичко най-лошо отбира.
И сервира го с панделка, мило, на мен.

Отварям, поглеждам и тежко въздишам.
Нещо истинско кротко на дъното спи.
Наранява ме. Гледам го, без да обиждам.
Ала крясъкът бурно в кръвта ми кипи.

Пулсира, събужда се и отваря очи,
вперени в мен - продънена яма.
И не спира, прогаря, боли ме дори.
А мислех, че чувства отдавна там няма.

Обмислям, забравям, капака затварям.
Прибирам кутията в шкафа античен.
В моменти на слабост пак я отварям.
Накрая се връщам в живота апатичен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...