14 feb 2024, 10:56

Квартална история

  Poesía
317 2 3

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ

 

... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,

една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,

комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,

и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал,

дойде съседът, който гледа лошо, щом му звъня за стиска сладка сол,

 

и сетне пихме винце с дядо Гошо – менте мерло от варненския МОЛ,

кой смъкна разклонител и духалка, не знам? – но стана топло подир миг,

бях тъй щастлив – в мазичката ни малка, да чуя топъл български език! –

и дълго – връз кашончето на пода, с три котенца, дошли за дъх живот,

аз благославях Майката Природа, че бяхме хора в зимния ни вход.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...