Feb 14, 2024, 10:56 AM

Квартална история

  Poetry
324 2 3

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ

 

... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,

една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,

комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,

и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал,

дойде съседът, който гледа лошо, щом му звъня за стиска сладка сол,

 

и сетне пихме винце с дядо Гошо – менте мерло от варненския МОЛ,

кой смъкна разклонител и духалка, не знам? – но стана топло подир миг,

бях тъй щастлив – в мазичката ни малка, да чуя топъл български език! –

и дълго – връз кашончето на пода, с три котенца, дошли за дъх живот,

аз благославях Майката Природа, че бяхме хора в зимния ни вход.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...