14.02.2024 г., 10:56

Квартална история

320 2 3

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ

 

... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,

една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,

комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,

и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал,

дойде съседът, който гледа лошо, щом му звъня за стиска сладка сол,

 

и сетне пихме винце с дядо Гошо – менте мерло от варненския МОЛ,

кой смъкна разклонител и духалка, не знам? – но стана топло подир миг,

бях тъй щастлив – в мазичката ни малка, да чуя топъл български език! –

и дълго – връз кашончето на пода, с три котенца, дошли за дъх живот,

аз благославях Майката Природа, че бяхме хора в зимния ни вход.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...