29 jun 2021, 22:37

Кварталната липа

  Poesía » Civil
535 0 2

 

И юни вече прева̀ля.

От южния дъх

чак въздухът трепти.

Рони лятото

по плочника и тротоара

прашец от цъфнали липи.

Жълти облачета аромат

разлива всяка вейка.

Опива…                                                                 

Баби седят

на раздумка  

по хлад на кварталната пейка.

Каква ли не хрумка

е чувала тази липа

над главите на всеки?

Приказки за

любови,

за грешки,

за загуби

и изневери човешки…

Ето сега…

Може би ефирните рокли,

смелите деколтета

и дълги бедра

на младостта

коментират двете.

Спомени 

с нотка тъга…

Изпусната въздишка

по тяхното лято.

Слуша натежалата липа.

Размисли и нея обземат

за … есента.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...