Jun 29, 2021, 10:37 PM

Кварталната липа

  Poetry » Civic
534 0 2

 

И юни вече прева̀ля.

От южния дъх

чак въздухът трепти.

Рони лятото

по плочника и тротоара

прашец от цъфнали липи.

Жълти облачета аромат

разлива всяка вейка.

Опива…                                                                 

Баби седят

на раздумка  

по хлад на кварталната пейка.

Каква ли не хрумка

е чувала тази липа

над главите на всеки?

Приказки за

любови,

за грешки,

за загуби

и изневери човешки…

Ето сега…

Може би ефирните рокли,

смелите деколтета

и дълги бедра

на младостта

коментират двете.

Спомени 

с нотка тъга…

Изпусната въздишка

по тяхното лято.

Слуша натежалата липа.

Размисли и нея обземат

за … есента.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...