anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
17 jun 2009, 20:22

Квартално 

  Poesía
488 0 4

Отново поредна квартира

в навъсен и краен квартал.

Не аз, сякаш той ме намира,

пресреща ме зъл, недоспал.

 

Рибари с ръце неспокойни

на крак са, а още тъмнù.

Запушват коварни пробойни

и дъвчат парливи псувни.

 

Ще плъзнат те лодките бели,

но рибата пак не кълве -

скариди и миди измрели

във ялово Черно море.

 

На сушата храчат мъжете

горчилка и кърпят деня.

Не хленчат: "На мен помогнете,

честта си за хляб ще сменя!"

 

Жените си сресват косите,

оглеждат се с кухи очи.

Децата ще хукнат немити,

в лицата им бедност личи.

 

А местната блудница фея -

бижуто à ла Фабержè,

мечтае самотна постеля

и мрази днес всички мъже.

 

Съседка в бита ми се рови

и с другата карти редят.

Но аз съм душа без окови

и мой е, и мой е светът!

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всъщност отговаряш напълно на името (nickname) в сайта - как ли се кефиш като гледаш суперлативите за някои не дотолкова стойностни творби, и малкото коментари за твоите?!
  • Благодарности за прочита!
  • Много е хубаво. Браво.
    Жалко за ниската посещаемост.
    Поздрави за стиха.
  • Поздравления!


Propuestas
: ??:??