Квартално
Отново поредна квартира
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни
на крак са, а още тъмнù.
Запушват коварни пробойни
и дъвчат парливи псувни.
Ще плъзнат те лодките бели,
но рибата пак не кълве -
скариди и миди измрели
във ялово Черно море.
На сушата храчат мъжете
горчилка и кърпят деня.
Не хленчат: "На мен помогнете,
честта си за хляб ще сменя!"
Жените си сресват косите,
оглеждат се с кухи очи.
Децата ще хукнат немити,
в лицата им бедност личи.
А местната блудница фея -
бижуто à ла Фабержè,
мечтае самотна постеля
и мрази днес всички мъже.
Съседка в бита ми се рови
и с другата карти редят.
Но аз съм душа без окови
и мой е, и мой е светът!
© Аноним All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всъщност отговаряш напълно на името (nickname) в сайта - как ли се кефиш като гледаш суперлативите за някои не дотолкова стойностни творби, и малкото коментари за твоите?!
-
Благодарности за прочита!
-
Много е хубаво. Браво.
Жалко за ниската посещаемост.
Поздрави за стиха.
-
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
