Квартално
Отново поредна квартира
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни
на крак са, а още тъмнù.
Запушват коварни пробойни
и дъвчат парливи псувни.
Ще плъзнат те лодките бели,
но рибата пак не кълве -
скариди и миди измрели
във ялово Черно море.
На сушата храчат мъжете
горчилка и кърпят деня.
Не хленчат: "На мен помогнете,
честта си за хляб ще сменя!"
Жените си сресват косите,
оглеждат се с кухи очи.
Децата ще хукнат немити,
в лицата им бедност личи.
А местната блудница фея -
бижуто à ла Фабержè,
мечтае самотна постеля
и мрази днес всички мъже.
Съседка в бита ми се рови
и с другата карти редят.
Но аз съм душа без окови
и мой е, и мой е светът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аноним Всички права запазени
