9 sept 2007, 17:47

Квартално кафене

  Poesía
670 0 1

Едно квартално кафене събра ни,
от непознати станахме едно.
Един на друг държахме,
един с друг се веселяхме.

Там, на масичката малка,
споделяхме и радост и тъга.
Там, на сепарето викахме и пихме,
"мафията" бяхме и заедно оцеляхме.

Но днес всичко сън изглежда...
някой завидя ни и съдбата раздели ни,
"мафията" се распръсна, всеки своя път пое...
Но след време ще сме всички пак,
защото наш`та мса ни зове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...