Едно квартално кафене събра ни,
от непознати станахме едно.
Един на друг държахме,
един с друг се веселяхме.

Там, на масичката малка,
споделяхме и радост и тъга.
Там, на сепарето викахме и пихме,
"мафията" бяхме и заедно оцеляхме.

Но днес всичко сън изглежда...
някой завидя ни и съдбата раздели ни,
"мафията" се распръсна, всеки своя път пое...
Но след време ще сме всички пак,
защото наш`та мса ни зове...