Sep 9, 2007, 5:47 PM

Квартално кафене

  Poetry
669 0 1

Едно квартално кафене събра ни,
от непознати станахме едно.
Един на друг държахме,
един с друг се веселяхме.

Там, на масичката малка,
споделяхме и радост и тъга.
Там, на сепарето викахме и пихме,
"мафията" бяхме и заедно оцеляхме.

Но днес всичко сън изглежда...
някой завидя ни и съдбата раздели ни,
"мафията" се распръсна, всеки своя път пое...
Но след време ще сме всички пак,
защото наш`та мса ни зове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...