Когато аз плаках за теб, ти къде беше?
Ами когато страдах и се самосъжалявах,
когато сърцето ми силно кървеше,
когато себе си обвинявах.
Къде беше да ме дариш с топлина,
при някоя друга, нали?
Защо дари ме само с тъга,
защо сърцето ми ти нарани?
Къде ли са дните ни с теб,
забравени в някой безкраен свят.
Къде са душите ни, станали лед,
поробени от нощния мрак.
Къде беше през всичкото време,
някъде с нова и бистра любов.
Защо всичко успя да ми вземеш,
защо ми взе и изгрева нов.
Къде се скиташе ти в пустошта,
намери ли друга с любов теб да дари?
Даде ли ти тя всичката любов на света,
но като мойта истинска любов друга няма, нали?
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados