16 янв. 2012 г., 11:36

Къде беше?

789 0 0


Когато аз плаках за теб, ти къде беше?

Ами когато страдах и се самосъжалявах,

когато сърцето ми силно кървеше,

когато себе си обвинявах.



Къде беше да ме дариш с топлина,

при някоя друга, нали?

Защо дари ме само с тъга,

защо сърцето ми ти нарани?



Къде ли са дните ни с теб,

забравени в някой безкраен свят.

Къде са душите ни, станали лед,

поробени от нощния мрак.



Къде беше през всичкото време,

някъде с нова и бистра любов.

Защо всичко успя да ми вземеш,

защо ми взе и изгрева нов.



Къде се скиташе ти в пустошта,

намери ли друга с любов теб да дари?

Даде ли ти тя всичката любов на света,

но като мойта истинска любов друга няма, нали?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...