Когато аз плаках за теб, ти къде беше?

Ами когато страдах и се самосъжалявах,

когато сърцето ми силно кървеше,

когато себе си обвинявах.

Къде беше да ме дариш с топлина,

при някоя друга, нали?

Защо дари ме само с тъга,

защо сърцето ми ти нарани?

Къде ли са дните ни с теб,

забравени в някой безкраен свят.

Къде са душите ни, станали лед,

поробени от нощния мрак.

Къде беше през всичкото време,

някъде с нова и бистра любов.

Защо всичко успя да ми вземеш,

защо ми взе и изгрева нов.

Къде се скиташе ти в пустошта,

намери ли друга с любов теб да дари?

Даде ли ти тя всичката любов на света,

но като мойта истинска любов друга няма, нали?