9 mar 2015, 16:32

Къде е любовта?

711 0 12

Къде е, питаш любовта?
Ще ти я покажа, вътре в душата си.
Като куршум през мене мина тя
и остави кръв и отпечатъци.

И още тя е в светлите звезди,

изгрели топло във сърцата ни,
и още в слънчевите ни лъчи,
блестящи влюбено в лицата ни.

Любовта е още в нашите очи
и нежно ще обгръща пак телата ни,
любовта е в спомена и нашите съдби,
в думата "обичам те" - тя лекува самотата ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубави думи сте казали за мен и стиха ми!
    Сърдечно Ви благодаря, Стефан и Кръстина!
  • Много красива поетична изповед, посветена на любовта!
    Съдържа ценно и непреходно общочовешко послание - любовта е всичко,
    защото е любов! Поздрави и от мен!
  • Благодаря и на Вас, Ачо и Калоян!
  • Нежен стих изпълнен с вълшебство и истина!Поздрави Пламъче!!!
  • Много добра поезия! Поздравления отново! Но мисля, че когато остави "кръв и отпечатъци" дори и да е в нас, много трудно се намира .... Хареса ми!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...