9.03.2015 г., 16:32

Къде е любовта?

702 0 12

Къде е, питаш любовта?
Ще ти я покажа, вътре в душата си.
Като куршум през мене мина тя
и остави кръв и отпечатъци.

И още тя е в светлите звезди,

изгрели топло във сърцата ни,
и още в слънчевите ни лъчи,
блестящи влюбено в лицата ни.

Любовта е още в нашите очи
и нежно ще обгръща пак телата ни,
любовта е в спомена и нашите съдби,
в думата "обичам те" - тя лекува самотата ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубави думи сте казали за мен и стиха ми!
    Сърдечно Ви благодаря, Стефан и Кръстина!
  • Много красива поетична изповед, посветена на любовта!
    Съдържа ценно и непреходно общочовешко послание - любовта е всичко,
    защото е любов! Поздрави и от мен!
  • Благодаря и на Вас, Ачо и Калоян!
  • Нежен стих изпълнен с вълшебство и истина!Поздрави Пламъче!!!
  • Много добра поезия! Поздравления отново! Но мисля, че когато остави "кръв и отпечатъци" дори и да е в нас, много трудно се намира .... Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...