9 мар. 2015 г., 16:32

Къде е любовта?

707 0 12

Къде е, питаш любовта?
Ще ти я покажа, вътре в душата си.
Като куршум през мене мина тя
и остави кръв и отпечатъци.

И още тя е в светлите звезди,

изгрели топло във сърцата ни,
и още в слънчевите ни лъчи,
блестящи влюбено в лицата ни.

Любовта е още в нашите очи
и нежно ще обгръща пак телата ни,
любовта е в спомена и нашите съдби,
в думата "обичам те" - тя лекува самотата ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубави думи сте казали за мен и стиха ми!
    Сърдечно Ви благодаря, Стефан и Кръстина!
  • Много красива поетична изповед, посветена на любовта!
    Съдържа ценно и непреходно общочовешко послание - любовта е всичко,
    защото е любов! Поздрави и от мен!
  • Благодаря и на Вас, Ачо и Калоян!
  • Нежен стих изпълнен с вълшебство и истина!Поздрави Пламъче!!!
  • Много добра поезия! Поздравления отново! Но мисля, че когато остави "кръв и отпечатъци" дори и да е в нас, много трудно се намира .... Хареса ми!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...